Oct 26, 2011, 2:02 PM

Приятел 

  Poetry
575 1 5

Нима приятел да повикаш трябва,
когато пътят крие се в мъгла? 
И волята и силата отслабва? 
Той не усеща ли това? 

Душата плаче, пясък те зарива? 
Приятелят дали това открива? 
Безмълвния ти стих дали чете? 
Без думи може да те разбере? 

И ако облаци закрили са небето... 
И ако лед сковава ти сърцето...
А трябва да помолиш приятел за опора... 
Това дали приятелство е, хора?

© Ирен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрави, Татяна! Здравейте и вие - Миночка, Алина и Моника, чиито коментари съм пропуснала в потока. Татяна... връщаш ме преди 11 години, когато съм мислила, че някой едва ли не е длъжен да ме усеща, разбира, да предлага помощта си без да съм го помолила за това. Сега не мисля така. Непоисканото добро - не е добро. Истинският приятел ще ме усети. Има и начин да ми каже, че е до мен, но аз съм тази, която ако желае помощ и подкрепа то трябва да помоли за нея. Да, трябва да помолиш за помощ ако имаш нужда. Не е помощ, подценяване някой да дотичва всеки път когато се препънеш, без да си го повикал. Бъркане в живота ти е, в израстването, в кармата. А че не всеки, който си мислил, че ти е приятел е вярно. Но секи е учител. И е бил в живота си, защото си се нуждаел от този урок. А истинските, верните приятели - те са подаръци и трябва да ги ценим. Горе главата!
  • Прекрасно произведение! В този етап от живота се питам точно това!
    Оцених високо! Поздрави!
  • Страхотно произведение,точно сега в живота ми съм на такава тема!
  • Окапват „приятелите“като листата на дърво.Но винаги остава поне един,който заслужава високото звание.Хубав стих!Привет!
  • Истинският приятел винаги ще те открие,
    независимо колко си далече,
    той твойта мъка ще попие,
    преди душата да я изрече!

    Сърдечен поздрав!
Random works
: ??:??