Научих се да прощавам чуждите грешки,
ала моите нямаше кой да прости.
И нямаше кой с ръка като топла надежда
в студените нощи над мене да бди.
Писма без адрес изпращах по вятъра,
прилежно обвързани с капки тъга.
Аз нямах своите "Утре" и "Някога".
Не знаех коя съм дори. И каква.
Вървях по пътя си, търсех надежда.
Усмихвах се тихо на всеки предател.
Не исках любов, нито копнежност,
а исках само да срещна приятел.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Ще си го запазя! Прегръдка!