И ето идваш пак при мен,
скитник ти на майката Земя.
От пътищата прашни изморен,
на рамото ми свеждаш своята глава.
Сълзи не виждам, чувам плач.
Душата ти ли жално стене?
Чуй, нашепва падащия здрач -
минава всяка болка, трябва време.
Ти знаеш - аз съм твоят бряг.
Приятелю, подавам ти ръка.
И в летен зной, и в зимен сняг
ще чакам пак да дойдеш у дома. ...