Приятел на дявола

Jan 25, 2008, 5:56 AM

Poetry » Other

1004 0 2

Приятел на дявола

Късно в нощта седиш сама, безпомощна.
Сълзи на тъга извират от този малък пламък.
Тази гледка ме кара да се чувствам прекрасно,
но разтапя моето сърце от камък.

От всичко сиво, изпаднала в унес,
жената си ти с коса като кръв алена.
Обичам те мълчаливо, когато си тъжна нощес -
като полъх, нежно от мойта длан си галена.

Ти си под мой контрол, попаднала в плен,
всичко е един мрачен сън -
крещи толкова високо, колкото сърцето в мен.
Искам да те прегърна, за да не те пусна повече навън.

Искаш ли да спра болката ти?!
Направи още една стъпка към страстта.
Тъмнината се стапя, в сънните градини съмна...
напред, още съвсем малко, към пропастта бездънна!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

posh` (Таня Атанасова)

2008-01-25T09:41:24+02:00

Мнооого ми хареса!Страхотна поанта!
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

2008-01-25T09:10:41+02:00

с коса като кръв алена!!!
.....

Тъмнината се стапя, в сънните градини съмна...
...
поезия,
преди...пропастта!