Звездите ми намигат от небето.
След приказката време е за сън.
Така ли ми се стори? Зад пердето
присветна нещо, чу се звън...
Завих се пет минути през глава.
Опасността почаках да отмине.
Не, не! Не съм плашлив, дори твърдя,
че смел съм даже за двамина.
Прокашлях се и бавничко отвих
с два пръста пъстрото юрганче.
И що да видя?! До леглото ми стои
едно зелено, дребничко хайванче*. ...