Приятели оставаме, нали?
Приятели оставаме, нали?
Не, не сега… Тогава само,
когато вече няма да боли
и мога да те гледам прямо.
Дано да можеш същото и ти!
Да срещнем погледите честно
и там душите си да прочетем.
Без нуждата да кажем нещо
един друг нуждата да разберем
и да се усмихнем. Не е лесно…
Но аз готова съм и на това –
да дам пространство и на времето
да излекува болка и тъга,
да отнесе далече бремето,
да ми остане само радостта
от туй, че съм те познала цял.
А с теб и себе си съм опознала
и дала съм ти своя малък дял.
Загубя ли те, ще съм обедняла…
В приятел те намирам оцелял.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Любовта творецът дето вложил е в нас такава е, да намери начин да прости на всекиго, дори на дявола!
-
Трудна работа това с приятелството, но... защо пък не
Чудесно е! -
Красиво и истинско! Благословенни тези, които го могат!
-
Трудно е да останеш приятел в такъв момент. Благословени са тези, които го могат. Поздравления!
-
Благодаря, Мира. Щастие и за теб!
Всичко е относително и субективно, дори приятелството и любовта. Всеки сам избира как да ги изживява. -
Харесах този стих.
Само че,аз не вярвам в такова приятелство.Малко е насила.
Желая ти много радостни мигове
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
