Много плаках и скърбих,
след като се сложи края.
Чувствата пред тебе скрих,
но по цели дни не спирах да ридая.

Мисълта, че бяхме с теб тогава,
ме разкъсваше със всеки минал ден!
Но това във миналото там остава,
защото ти сега не си до мен!

Дните бaвно си летяха,
изпълнени със сълзи и любов,
ала спомените си бледняха,
защото вече чужд ти беше моя зов.

Подминавахме се ей така!
Без да кажем думичка дори!
Сякаш ти не си почувствал любовта
и си лъгал, от което най-боли!

И след толкоз време ти отново ме потърси,
връщайки ми старите мечти.
Моето сърце болката отърси,
но сега лицето пак тъжи!

... защото ти не ме обичаш вече,
макар да вярвах в това!
Защото ти си от сърцето ми далече
и чужда дума ти е любовта!

Сега приятели сме с теб добри,
въпреки че бие лудо моето сърце!
Зная, още дълго ще боли
и ще страда за едно момче!