На приятелите, които си отиват.
Приятелите си отиват! Бързат.
За оня свят - навярно по-прекрасен,
но ние с тях завинаги сме свързани,
какво, че времето без време ги отнася.
Приятелите си отиват! Не успяваме
приживе да им кажем, че са истински.
Те тръгват тихо - ние тук оставаме,
спестили им най-съкровени истини.
Но те са в нас като следа от огън,
която не изчезва, не изстива.
И истински ли са, приятелите могат ...