Като отронени от есента листа
те падат и неумолимо си отиват...
Душите им към вечността отлитат,
в сърцето ми кинжали се забиват...
Мъчителна е тази празнота, която
оставяте след себе си, приятели...
Но ние нявга ще се срещнем пак
и вярвам, че ще бъдеме щастливи!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up