Ти беше моя приятелка,
истинска, вярна във моя живот,
но после оказа се моя предателка,
отне без срам мойта любов.
Тихо страдам самотна,
проклинам свойта съдба,
не ми дава мира въпросът,
защо се оказа тъй подла жена?
Вярвах ти толкова много,
неразделни бяхме със теб,
защо постъпи тъй подло,
нима имаш сърце ти от лед!?
Замина със него далече,
не трепна за мене твойто сърце,
не ви видях никога вече,
приятелко, защо от мен го отне?
© Сиска Георгиева All rights reserved.
И пак я наричаш "приятелка"?
Красив стих, но пълен с болка...
Поздрав и