Луната - прелестна, сияйна -
явява се пак до мен.
Ти, приятелко омайна,
ти си моят ден.
С теб споделям всичко,
сякаш нямам на света аз друг;
с теб е тъй различно -
сякаш не усещам студ.
Ти изслушваш ме дори,
когато нямам какво да споделя;
не изтриваш моите сълзи,
но поне споделяш моята тъга. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up