Apr 23, 2006, 5:16 PM

Приятелско 

  Poetry
1095 0 5
Приятелю, приятелю, защо се лъжем,
че се докосваме невинно, по приятелски?
Страх те е все пак, знам, да не би да се обвържем,
не ми пробутвай, моля те, този поглед монашески.
Та аз не съм дете, по-малко монахиня
и не искам вечната безпрекословна вярност.
Позволи да те прегърна под натежалата смокиня,
тази нощ е наша, сподели я с благодарност.
Слънцето го няма, то няма да ни пречи,
да търси отражение в очите и ръцете ни.
Нека влезем вътре, пусни дебелите завеси,
ако ли не - ще ни прикрият клоните преплетени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??