По сивите февруарски небеса

ще ми нарисуваш ли овца?

Шегувам се, разбира се, че

не можеш - все пак отдавна

не сме деца.

Прескачам локвите, удавили

в себе си угаснали мечти на

дъждовни капки някогашни,

чисти като родили се от 

чувствата сълзи.

Заживял си на друга планета,

далечна от нашата Земя,

розата ти е увяхнала,

забравил си как се опазва

невидимата красота.

Подавам ти ръка и с кутренце

ти обещавам по криволичещите

пътища незнайни заедно да 

вървим и може би мъничко

магия да сътворим.