Jan 21, 2009, 9:11 PM

Приятелство 

  Poetry » Other
702 0 2

 "Приятелство"

 

Ръцете ти студени са от този вятър буен,

който така и не спря...

Гласът ти тъжен и чуден

чувам аз в нощта.

 

Отново се срещаме,

но с различни лица,

интересно как изгубихме се

в тая мъгла!

 

Спомням си как плачеше заедно с мен,

как приятелка добра беше и не ме предаде нито ден.

Спомням си как се смяхме на глас

и всички ни се чудиха в онзи час!

 

Колко хубави мигове,

какъв красив живот!

Ще можем ли да си ги върнем?

Ще може ли отново да бъдем такъв добър приятелски пророк?

 

Късно сигурно е за нашите сълзи,

късно е и за нашите детски мечти!

Детството остана назад в душите ни,

докато не се видяхме не си спомнихме за нашите щастливи дни...

© Габриела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??