Здравей, приятелю,

толкова неща споделихме...

Дадохме, получихме и научихме

заедно.

Животът не се живее по учебник.

Грешки и възход,

нужда и охолство.

Колко взехме

и, всъщност, какво ни остана на поредната магистрала...?

Гледаш ме с други очи,

от което  боли.

Твоите действия на нежност и грижа преди сега са походи във война,

която сам си измисли.

Има ли смисъл да остана,

отбранявайки се,

или да си тръгна сега,

когато все още не сме се наранили достатъчно?

Животът е учебник, в който всеки ще запише своите истини...

Приятелю, прости ми, ако греша.

Предателю, колко от болката, която искаш да ми причиниш, ще те задоволи...?!

Избирам да не разбера!