Приятелство

Jun 20, 2013, 7:49 AM

Poetry » Other

457 0 0

Когато вън е нощ и в небосвод неясен се изгубвам,
намираш ти отново моите очи.
Когато вън е пусто и в тишина тъгувам,
дочувам твоя глас как прелестно ехти.
От хиляди звезди една си ти, неповторима.
Изгряваща тъй ярко в небесата.
Приятелка добра, незабравима.
Изпълваща деня, нощта, душата! :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Приятелство

Want to read more?

Random works