Казвате, че животът е сложен?
Да си осигури бъдеще човек?
Нима бил така устроен
да се трудиш цял век?
Да намериш дом, семейство?
Да си имаш деца?
Но да имаш приятелство
не е ли по-прекрасно, а?
Да си имаш някого,
когото да обичаш ти.
Да можеш да се огледаш
ясно в неговите очи
Не е ли богатство
да си обичан ти?
Да си имаш приятел,
спечелил любовта ти?
Да жадуваш за него,
да не можеш да спиш.
Да жадуваш за него,
да не можеш да спиш.
Да е винаги с тебе,
дори и да си далеч.
Но вътре в тебе
да остане веч.
Да можеш да разчиташ,
когато си сам,
че не ще да паднеш
от високото там.
Където си седнал
и звездите броиш,
да следваш мечтите си,
без да се боиш.
Че някой ден отново
ще останеш сам
и в тъмнината празна
ще се луташ там.
Как да е най-важно
да си имаш живот,
ако приятел нямаш -
нямаш живот.
Приятелят е нещо -
с дар дарен си ти.
Ако има по-хубаво нещо,
здраве му кажи.
Приятелят е твоята стихия,
той ти дава сили
да направиш на пихтия
всички зли сили.
Когато обаче
останеш сам,
той ще бъде до тебе,
но вътре там.
В спомена, в сърцето,
в душата грей.
Пред тебе застанал е
и ти се смей.
Защо да се сдухваш,
когато можеш сам
да си го представиш,
застанал там.
До теб на терасата,
или на прозореца с теб,
да пушите двамата,
той е с теб.
Когато паднеш ниско,
той ще ти подаде ръка.
Дори да не е близко,
ще дойде, за да ти подаде ръка.
Какво по-голямо богатство,
по-смели и сбъднати мечти?
Ако приятел си имаш,
щастлив си, нали?
© Калата All rights reserved.