Feb 10, 2022, 9:09 PM

Приятелят на дядо 

  Poetry
397 0 3
Баба ми каза, че дядо видял го.
Бил като всички от наш’то селó.
Имал обаче свещен идеал той,
уверен се борил да няма тегло.
Можел да пее неземно красиво,
но не запял, а поел тежък кръст.
Очите му сини с небето се сливали,
рус хубавец, среден на ръст.
Дядо когато говори за него,
тръпне гласът, като струна трепти.
А Левски мълчи. От стената го гледа,
сякаш след малко ще промълви. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??