на моя скъп приятел Методи Стефанов
Приятелю мой, в тази болница
достигна животът ти днес.
Накуцваше той напоследък
и пристъп получи нощес.
А помня те горд и величествен
въртеше ти слънце с ръка.
Висилката гърбом възлизаше
и правеше кръст на халка.
Приятелю мой, зная трудно е -
достигна до своя предел.
Напред да вървиш е безумие. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up