Защо долавям ревност в твоите очи?

Защо си имаш нея, а за мене те боли?

Защо го гледаш него и сърцето ти тъжи?

Защо сълзи се ронят, а душата ти мълчи?

Усетих как пробождаха ме погледите зли,

когато бях до него, обляна във мечти!

Нали си имаш нея, жената ти мечта,

жената най-красива, мила и добра?

Нали щастлив ли си с нея?

Защо за мен скърбиш?

Защо ме гледаше отчаяно и тъжно,

кога видя ти вплетените ни ръце?

Защо на блус презря ме?

Целувайки се с него,

защо ме гледаше тъй злобно?

Защо дори сълза отрони?

Нали приятели сме само?

Нали се радваше на щастието мое?

Обичам го, да, щастлива съм със него!
Нали се радваше на тези думи?

Нали ми казваше:

 „Щом ти щастлива си и аз щастлив съм!”

Нали ми казваше, че най-добрата ти приятелка съм аз!

                               Че обичаш твоето момиче

                                и тя е идеалната за теб….

Приятелю, приятелю… защо?

01.01.2008г.

Надя