Приятелю, пусни ме...
Приятелю, пусни ме в твоя свят
около огъня ти да се сгрея,
да ти изплача моето мълчание.
Една сълза приседнала да коравее,
а ти пробойните усетил в мен,
смутен, прашинка да изтупаш от ревера ми,
в небрежността престорена стаил тъгата.
При тебе идвам да спася душата си,
открита и изложена на суховея.
Приятелю, пусни ме да се сгрея!
Ще седна там, на края на редицата,
и обещавам да не преча.
Дойдох, защото си зеницата,
с която виждам надалече.
Защото след пореден кръст
при теб възкръсвам и изправям ръст
сред гниещите дните.
В света си съм последен мохикан
без родословие, а празни са мечтите
като нащърбен потъмнял стакан.
Пусни ме в твоя свят, приятелю,
на прага му обувки ще събуя.
Ще постоя, но ти не ме изпращай,
когато секна като тиха струя.
© Диана Кънева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Скъпи Чо,приятелството не е нищо повече от подобие/ХАРМОНИЧНОСТ/на вибрации/ВЪЛНИ/в един океан от вълни наречен свят или битие.Човекът е облякъл примитивните и неправдоподобни представи за света в невероятни думи.Ако не отразявам човешките въжделения,значи не съм човек.А аз съм такъв и затова пиша по тоя начин.Поздрави,приятелю!
-
Стига да е истински приятел! Поздрав, Диана!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
