Feb 18, 2018, 6:00 PM

Приютени дни 

  Poetry » Love
327 0 0
Пресъхна стомната на рафта.
Изворът затлачен позатихна.
Вечност откакто съм те чакала
отиваща нататък към нищото.
Отбелязвам времето в сърцето си
чертая знаци по тях да ме намериш.
Завързвам три надежди в дрехата
разпъната на човешката ти милост.
Долитат и отлитат птиците
нахранени с душевните трохици.
В шепи приютявам дните си,
които ми остават да обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Random works
: ??:??