Nov 27, 2010, 12:24 AM

Призив 

  Poetry » Love
1484 0 0
Циклон разперил облачни крила над мойто слънце бледо
И в мрак потънал е денят заключил в плен сърцето ми студено
И бързо времето минава седмиците нижат се в мъгла
Мигове на тлееща надежда носят само празнота
Без теб отново чувствам се сама
Утеха нямам само вечна пустота
По черни пътища вървя
ала с наведена глава
Имах всичко а исках друго
Захвърлях чупих и руших…
Накрая остана само жлъч и грозота
А любовта ти всеотдайна не успях да съхраня ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина All rights reserved.

Random works
: ??:??