“Простени да сте! Мога да заспя
спокоен над мътилката ви гъста.
На този свят е нужна и тълпа,
върху която да израсне кръста.”
Д.Дамянов
Когато чоглаво ми стане,
или от себе си изпитвам срам
томчето ти стихове ще хвана
опора да намеря там...
Че хубава вселена съгради
от хора, ситуации и страсти
и винаги бе нежен ти
дори и в мигове ужасни...
Прекланяме глава пред твойте думи
стоим замислени пред твоя свят
към теб намираме днес друми
и неизречени слова висят...
И колко прав бе, че ние сме тълпа...
Оклюмали, заровени из дребното
себично си ровичкаме в пръста,
за да оцелеем жалки в ежедневното...
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
Дамян бе страхотен поет и добре, че знаеше колко много обикновенни хора обичат творчеството му!
И какъв позор за държавата бе смъртта му...