Признание

Feb 15, 2009, 9:11 PM

Poetry » Love

5.0 / 1

867 0 6

Дълго скитах се самотен по света,
по прашни друми и пътеки…
Пред твоя праг ме срещна есента
и там усетих стъпките ти леки.
Поседнал бях, след дълъг ден,
на пейката, ухаеща на бор през май –
дочух тук трелите към мен:
- Дали ще пиеш чай?
На масичка под бялата бреза,
отпих от чая, чакал мен –
така съдбата на шега ни сбра
и светлина изпълни моят ден! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Прекъснат полет
I will be missing you forever

I'm gonna miss you babygirl, and you'll be gone forever. I'll miss your voice, your curls, your smil...
Afflatus

I feel her dancing as vapor, flowing upward like a river; She is the color of rain, the taste of sun...
Leaves

Life is like a tree growing in a dream; all of us are leaves all of us will leave (someday with the ...

More works »