Jan 22, 2011, 11:46 AM
Признание
Нито издатели - кастрати,
нито критиците - евнуси,
които казват, че си тяхна
и те поделят помежду си,
Поезийо, един от друг,
не могат да ни разделят!
Ти - моя първа и последна!
Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!
Аз повече съм бил със тебе,
отколкото със всички други!
И в дни на гордо вдъхновение,
и в дни на срам и поражение,
и в труд, и в поход, и в мечти -
с мен винаги си била ти!
Забравях за тебе,
както забравяме майката -
когато съм бил щастлив.
И се връщах при тебе,
както си спомняме майката -
когато ни заболи.
Едно не мога да зная само:
Ти - която си толкова щедра!
Ти - която толкова много ми даде!
Ти, която толкова пъти ме прави щастлив -
мен, нелюбимия,
каква ли си с тези, в които си влюбена!
нито критиците - евнуси,
които казват, че си тяхна
и те поделят помежду си,
Поезийо, един от друг,
не могат да ни разделят!
Ти - моя първа и последна!
Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!
Аз повече съм бил със тебе,
отколкото със всички други!
И в дни на гордо вдъхновение,
и в дни на срам и поражение,
и в труд, и в поход, и в мечти -
с мен винаги си била ти!
Забравях за тебе,
както забравяме майката -
когато съм бил щастлив.
И се връщах при тебе,
както си спомняме майката -
когато ни заболи.
Едно не мога да зная само:
Ти - която си толкова щедра!
Ти - която толкова много ми даде!
Ти, която толкова пъти ме прави щастлив -
мен, нелюбимия,
каква ли си с тези, в които си влюбена!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ех, Ангар...харесах и аз!
-
Любовта към поезията е едно истинско, красиво и всеотдайно приятелство! Поздравления за стиха!
-
При тези твои слова навярно нашите поетеси в сайта съжаляват, че навремето не са ги кръстили Поезия. Браво!
-
Наистина ли така мислите Илко, Румпел и Раденко – че любовта убива? Аз съм по-съгласен с Румяна – че любовта окриля, че е щедрост и всеотдайност,че е щастие. Да, любовта носи и много неприятности и дори може да убива, но по-късно, чрез последствията си – по тях тя прилича повече на омразата, отколкото на приятелството.
Благодаря ви че прочетохте,че харесахте и за отзивите ви - Нина, Лина, Ивон, Таня и Вали! И за твоя възторжен отзив благодаря, Първороден грях /надявам се да не си останеш само с него!/. Но да, ако не искаме да се самозалъгваме, винаги разбираме че не сме от тях - влюбеността може и да се скрие, но липсата й - никога! -
Хареса ми.Поздрави.Wali/Виолета Томова/
-
Не мисля,че любовта убива!Всеки интерпретира това понятие различно,но в истинския си вид това е любов която окриля и изпълва със смисъл всичко до което се докосва.Тук въпроса опира да покровителството и преценката на критиците.Но не виждам смисъл автора да търси любовта било на "поезията" било на публиката.Творчеството е лична,вътрешна потребност,която не се нуждае от аплодисменти!
-
вълшебноооо.... макар понякога да мислим "каква ли е с тези, в които е влюбена' сигурни ли сме че не сме от тях???
Успехиии -
Харесах! Поздравления!
-
Много истини има тук!С поздрави!
-
Ех, Ангар... много ми харесва твоето "Признание"
-
Изгаря ги на клада, но нека бъдем щастливи и от малкото. Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Това стихотворение е написано през 1982 година - когато предложих във Военно издателство поемата си "Командир", но ми я върнаха с рецензия, че е толкова бездарна, че авторът няма право и да чете поезия, а камо ли да пише.Днес мнението на критиците и издателите нищо не значи, но някога те затваряха пътя пред поетите. Затова така ядно съм ги нарекъл "евнуси" и "кастрати". Стихотворението е написано и е вярно за Поезията, но то може да се разглежда и като обикновено любовно стихотворение. Случва се да ни обичат хора, които не са влюбени в нас; и не можем да си представим какви биха били те към този, в когото са и влюбени!