Караш ме да пиша за разни неща...
Да разказвам на хората, че твоя съм била...
Да те искам и пак да крещя,
че минало си и не можах да те изстрадам
и да те забравя...
Че оставил си следи по плътта ми...
че сърцето иска с теб да остане.
Но как да призная това
как всичко свърши и няма как да се върна назад.
Много те обичах и че не мога да те преживея,
не мога да си простя...
Че от тебе се нуждая,
кажи ми как да спра...
наум името ти да изричам,
наум да си мисля за теб
и как да излъжа сърцето,
че то не иска само теб???
© Фатиме Тибер All rights reserved.