May 23, 2007, 9:16 AM

Признание 

  Poetry
663 0 15

Признание

 

Скривам се в крилото на калинка,

като точка, като нощ в око,

когато пътищата се разливат

и аз не зная кой от тях е мой.

 

Ставам венчелистче на иглика,

брезов лист, прашинка в летен зной,

отдавна в сънищата си привикнах

да сменям бурите с лъжлив покой.

 

И къпя поглед във потока бистър,

разперила ръцете се въртя,

през тъмни сенки във усои скитам.

От себе си ли бягам... Докога?

 

© Доли All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??