Apr 8, 2008, 11:21 PM

Признание 

  Poetry » Other
783 0 2

Образът ти пред очите ми е днес,

аха да го докосна...

мислех си от плът и кръв си... ама не!

Липсваш ми, далече си от мен...

 

Усещам как преплитам с теб ръце,

нежно тялотото ти пак обвивам,

ние сме на седмото небе... О да, о да,

за миг - помислих, че отново си при мен,

душата ми със твоята да я нахраниш - да запълниш

тази празнота,  затвориш всички стари рани,

можеш само ти, любима, и това е факт неоспорим,

затова пред теб съм книгата прочетена, няма фалш и няма грим,

искреността краси човека: voila,  за мен си ти най-прекрасна Жулиета!

© Калоян Калоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??