МинкоАндонов (Минко Андонов)
69 149
May 4, 2017, 11:25 PM

Признание 

  Poetry » Love
719 1 3

Любима, обичам те, признавам, много!
От първи поглед ми допадна.
И моля те, не ме поглеждай строго,
за разбиране душата ми е жадна.

 

Обичам те! Та как би било инак?
Ти хубава си, млада и добра.
И много бих желал да можех
любов да ти дарявам вместо стих.

 

Макар и в тяло застаряващо,
душата ми крещи: - Живей ми се!
Нужда имам от любов изпепеляваща,
тогава съм щастлив и пей ми се!

 

Аз знам, че туй сега е невъзможно,
не храня никакви илюзии!
Защо в живота тъй е сложно?
На практика съм влюбен в две жени.

 

Едната в спомените ми остана,
но още в сънищата се завръща.
А другата е любовта ми най-голяма!
Уви! На моята любов тя не отвръща.

 

Тез две жени една душа споделят.
(Наистина! Това си ти самата.)
Не бих могъл да искам да се разделят,
защото с времето едната стана другата.

 

Прости ми, ако те разочаровам,
до мен ли си – тогаз ми се живее.
Ръка приятелска на теб подавам
и нека заедно да се посмеем.

 

Едно ще ти призная мила,
завинаги ще си останеш в мен!
Да ти отправя бих желал покана,
да споделиш живота си отново с МЕН!

 

© Минко Андонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??