И ти, след хорски приказки реши,
че моето приятелство е вяло.
Все мислех, че душата ми личи.
Навярно е ръждиво огледалото...
Онзи казал, другият решил...
Ти къде си в хорската заблуда?...
Не съм те лъгал и не съм се крил...
Крещи луната като пеперуда...
Боли от невъзможници. Боли!!!
Сънят не ме спохожда от болежки.
Защо човек се ражда със очи?
Царе са лошите, а ние - пешки...
Умората навярно ми личи.
Не мога с лошотия да се боря.
Душата страда, тялото мълчи....
Остана ми, на Бога да се моля.
Времето ще сложи всичко в ред,
но времето изяжда ме и мене...
Усетиш ли добро във силует,
до теб ще съм смълчан и безпроблемен...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Поздрав!