May 31, 2014, 10:02 PM

Признание 

  Poetry » Love
695 0 10
Знам, отдавна няма го тук
силуета ти бял.
Спрях да плача. Тъжен звук –
но отново съм цял.
И раздавам ядосан ритници,
с тези мои ръце,
дето милваха – бяха за всичко -
откъде накъде,
ти превърна в поредната грешка
и дори не ме спря
да ти кажа обидено нещо,
та дори на шега. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева All rights reserved.

Random works
: ??:??