Когато се събудиш и погледнеш към небето,
усещаш силна тръпка да пронизва сърцето.
Когато заплачеш, разбираш колко си сама
и как в този свят не намери надежда една!
Но продължаваш да вървиш,
макар и пътят да е тесен.
Ще падаш, ще ставаш -
ала животът не е лесен...
Дори ако потънеш ти подават пак ръка,
за да те препънат и после да останеш пак сама,
без човешка топлина.
Животът ми е гаден,
не виждам смисъл в този свят.
Всеки в него се надбягва
да превърне чуждия в ад.
С надеждата заспива за нещо по-добро,
ала сутрин се събужда и се пита: За какво?
Как така всичко се обърна?
Как се озовах на таз земя?
Тук парите властват над човека,
те приятелства купуват,
с тях се учиш на любов.
И най-великият ще ти робува,
в стремежа си да бъде като нов.
За да просъществуваш ти е нужна гордостта,
а ако я нямаш - минаваш на трева.
Ако си роден със скапана съдба,
влагаш всички сили и на комшията да е така.
И с корупция пробиваш в този анархичен свят,
тук всеки се стреми да е по-богат.
Боже, сили дай ми да продължа по своя път!
Помогни ми да открия
истинското в тоз живот!
© Цветомира Тинкова All rights reserved.