Очите ти са карти. За предсказване
на орис, премълчана многозначещо...
Зазидани във крепост от несбъдване,
посоките, без дъх, се вият съскащо...
Ръцете ти са пясък. За съзиждане
на кули, недостъпни за превземане.
Градени до напукване на дланите,
болящо-вкаменени от отнемане...
Косите ти са восък. За причастие
на тихите следи, обвити в ремъци...
Прежурящи до коренно отсъствие
на времето, пълзящо в недоимъци... ...