voda (Елица Ангелова)
582 14033
May 17, 2008, 6:39 AM

Признание 

  Poetry » Love
772 0 21

Не искам, но така се получава:

по някакъв неотменим закон,

везната все към тебе натежава -

все ти товара мъкнеш. Като кон.

 

"Естествено е!" - казваш и ми смигаш.

Но в мен се трупа тежест от вина,

че няма никога да те настигна,

ще бъда вечно слабата жена.

 

И колкото да слагам на везните,

те няма да се наклонят към мен.

Оставам си завинаги длъжница.

Дано поне да радвам твоя ден!

© Елица Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??