Самотен и нещастен,
По пътя си аз бродех,
Към хоризонт неясен,
От всекидневна сивота обграден.
Като птица без криле,
Лутах се на живота из минното поле,
Без надежда, без цел,
И съдбата си проклета бях приел.
Но зърнах тебе,
В един ден случаен,
И, без да знаеш ти, слънцето доведе,
Озари хоризонта мрачен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up