От вечното въртене на Земята
Тъмата изтъня и се проби.
Излязла за поредния си бис,
Зората трепна в клепките ми кратко.
Години върна времето назад, и
Разкри, че в този сън пак ти си бил –
Едничка, знае чуждите съдби,
Вечерница не може ги отгатна.
Атласът на небето е илюзия –
Далече си, а нощем пътят къс е,
Откак звезди мечтите ми отмерват.
Тревата росна ще ни срещне, влюбени, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up