Винаги съм се страхувала от "сивото ежедневие".
Убива те бавно и смазващо и те погубва.
Убива и всичко красиво и живо край теб.
Усещам, че понякога завладява и НАС.
Изтръпвам и полагам усилия всеки път да не Го допускам.
Оставя ли го, ще ни погуби и убие нашата любов.
Не ще намеря смисъл аз тогаз от теб, нито ти от мен.
Кажи ми нещо!
Струва ли си да го допуснем????
Аз не го допускам! Недей и ти!