Призрачни акорди...
Минаваше по счупената улица,
и чу той „щрак” в скалистия базалт -
гноясал дъб, на нея шумно стенещ,
прокара корени там, над асфалта.
Заслуша се във плачещия призрак,
измислено трептене на жена -
получовек, пропукан от безмислие,
проплакваше безсълзието си там.
Но духът е дух, човекът е човек,
умрем ли - ще се озовем в бетона,
ще кълнат нови дъбове след век,
но след смъртта не ще покълнат хора.
Но Коя бе таз жена във онзи дъб,
със водопаден плач като пиано?
Акордите от смърт са само смърт,
горко на тези, чули ги от рано...
© Димитър Димчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
безсълзието...
-
И преди съм казвала, че ми харесва как пишеш, сега само ще го повторя. И...първата вече е взета, но може ли за мен втората подписана книга
-
Благодаря , но е пресилено, силно пресилено. Все пак мерси, мотивира ме макар да знам че не е така
-
Вчера ми беше ужасно тежък ден, видях някои супер маргинални неща и този стих написах буквално за минути. Реално е роден от , как да се изразя, от ярост може би.
-
!!!
-
И на мен ми хареса! Докосна ме!
Поздрави! -
...Харесах!Поздрав!...
-
Хубав стих и интересни мисли!
Поздрав, Димитър!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
