Jun 3, 2017, 9:27 AM

Призрачни вълци... 

  Poetry » Phylosophy
830 0 8
В тишина и мрак е потопена покъртената ми душа,
а бурята навън грозно тресе черни, потъмнели небеса...
Мълнии далечни, чуват се близко.
Мислите са мрачни, погледът- изпепелен.
Тътен и гръм, чува се от далеч и изниско.
В мрака спотайва се вълк самотен, от живота победен...
И шепти ли, шепти черното създание в ноща:
"Колко ли още, колко безумни, безкрайни теглила?
Бих се с вятърни мелници,
бих се с призрачни вълци...
Но нивга не постигнах любов и свобода.
Отчаянието впи в сърце ми своите ужасяващи крила... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Dark Shadow All rights reserved.

Свободата е сестра на самотата!

Random works
: ??:??