Feb 16, 2006, 4:12 PM

Призрак 

  Poetry
798 0 3

С копнеж пред тази стара къща
заставам след години на борба.
Сякаш виждам как отново се завръща
спомена за всичко онова.

Виждам как се гледаме в очите
и държим се мило за ръце.
Ти ми шепнеш колко ме обичаш 
аз ти давам своето сърце.
 
В нея помня как си ме прегращал...
Помня как си ме желал...
А сега е само стара къща 
пълна с мъка и печал.

Как желая тук да спра и да я гледам
и да имам спомените си сега.
Но ще стана само сянка бледа
щом оттегли се нощта.

© Елена Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??