Призрак
Снощи призракът ти ми говори.
Дълго ме тормози. Чак до сутринта.
После ръцете си разтвори, но
да ме вземе със себе си, не успя...
Снощи ме наказваше жестоко,
жестоко ме наказваше за стотен път.
Грабеше ти ненаситно от мойта плът
и сякаш ме раняваше дълбоко
с някой още неизгризан дървен прът!
Снощи за прегръдка чаках,
а вместо нея студена празнота ме обви, ...