Разпръсква зората божурени краски
в небе от сатенен сапфир бистроросен.
Дарява нощта, безразсъдно прекрасна,
вълшебство, което блаженство ни носи.
Във утрин такава и аз съм родена,
дъхът ми най-първи ухае на пролет,
на дързост и гордост, на гняв що обзема
душа, покосена в свободния полет.
Затуй ненавиждам съдбите разбити,
сълзите напразни, ленивите духом,
гладът ми за правда е тъй ненаситен,
че даже да стенат, оставам аз глуха. ...