Сърцето ми се разтуптя,
омекнаха ми колената.
Май още в мен е жива тя,
онази вещица позната.
Повиках я, завчас дойде
метлата. И е още цяла,
не искам и да знам къде,
а и с кого се е пиляла.
Пръв полет. Пробен. Я виж ти!
А уж съм вещица кадърна.
Главата май ми се върти,
за срам ще взема да повърна.
Забих се в някакъв трънак,
на таралеж замязах същи...
Е, нищо де, ще пробвам пак.
Да докуцукам само вкъщи.
Посмейте се, де, не боли.
Е, егото ми се посмачка.
И само мисля си, дали
да не изкарам курс за... врачка.
© Надежда Ангелова All rights reserved.