Смутиха ме твоите думи,
думи изречени с болка,
болка, която убива…
Настъпи мълчание,
аз плахо те гледах – умислен и тъжен,
с поглед тъй жалостно плачещ.
Носталгия по нещо загубено…
Ах, мантийо черна, забулила ангел.
Загубил си ценен в живота човек.
Боли те усещам, замислен си ти,
стоиш срещу мен и тъжиш.
Ангелче малко загубил си ти… ...