С тихи стъпки на пролет,
поклони се с дар есента.
Зелени очила, с чук и гвоздей
заби на увяхващата глава.
Раззелени се светът и очите разплака,
пробуди се и моята душа.
Щурец не дочула нито мирис на цвете,
прозя се сънлива и пак заспа.
Ст. Русев
© Станислав Русев All rights reserved.