Пробуждане

Jul 3, 2013, 8:32 PM

Poetry » Civilian

1185 2 9

Не можех, а и как да мога
да си почивам равнодушен.
И в костите ми лумна огън
от всичко туй, което слушам.

Не съм дошъл да диря сметка,
нито в кошара да ви вкарвам...
Видях бронирани жилетки,
видях и мъст. Видях поквара...

Не съм Христос, че да възкръсна
от оня свят... И да ви служа.
Сърцето ми за миг се пръсна.
Торбата взех и го послушах.

С каквото мога да помагам
тефтерчето нарамих днеска.
Народе мой, от мен не бягай.

... Забравихте ме. Аз съм Левски.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

beti (Бехрин)

2017-06-07T00:06:45+03:00

Аплодисменти!
Човек (Анна Станоева)

2015-03-21T11:59:31+02:00

Браво!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-03-21T11:07:23+02:00

Наистина е много силно!
Довереница (Дочка Василева)

2015-03-21T10:47:03+02:00

И аз настръхнах...
poem_lady (Фери)

2014-12-13T10:53:58+02:00

С цялата си гордост и възхищение ти благодаря за това стихотворение! Ето, че може, а и трябва да се пишат такива неща- не им е минало времето и никога няма да мине. Спомняй си народе и се прекланяй! Страхотно е, браво!
emo2 (Емил Стоянов)

2014-03-19T20:59:16+02:00

Много силно. Хареса ми! Поздрави
Eia (Росица Танчева)

2014-02-24T20:42:43+02:00

Силно въздействаща творба!
Уенди (Бианка Габровска)

2013-07-05T13:14:47+03:00

Това стихотворение няма равно на себе си!!! С всеки прочит настръхвам - отново и отново!
Helius (Елена Костадинова)

2013-07-03T22:16:41+03:00

За съжаление народа наистина забравя!
Прекрасен стих!