Свалих си розовите очила

и крайно време беше.

Дисекция направих на живота си и изведнъж...

прогледнах.

Като във криво огледало се огледах.

Това аз ли съм била?

В каква пародия живяла съм,

в каква гротеска-ХА-ХА-ХА!

Безумно смешна съм била.

На сцената-Живот била съм много пъти,

и много роли изиграх.

Забавна бях и леко смахната,

и на върха аз бях и долу във калта.

Любов и страст,илюзии,фантазии,

срещи,раздели,грешка след грешка.

Какво да се прави-суета човешка.

И романтична бях,с душа на поет.

Ех,нямаше го още интернет.

И обичах и страдах и чаках,

и мразех и смях се и плаках.

И високомерна бях и великодушна,

гореща като жарава,

но никога-бездушна.

И дете бях...щастливо гонейки вятъра.

Толкова вредна и непоносима,

свободолюбива и щастлива.

И жена и майка съм,но не забравям,

житейските уроци научавам.

На шах играех със съдбата,

царица бях,но бях и пешка.

На домино играх и на рулетка,

душата ме боли,взех за глава таблетка.

И на карти играх със съдбата,

хитра бях,но тя ме надигра-

какво да правя?!

А така близо била съм до Рая.

Беше време...с пари си играех,

и беше...стотинки последни броях.

От всичко опитах в живота-

Играех!И от нищо не ме беше страх.

Край!Поутихнаха страстите.

Добър оказа се житейският урок.

Заключих Егото си в тъмна стая,

ключът изхвърлих в кладенец дълбок.

Да бъда или да не бъда?

Това е въпросът.

Е,добре.Взех решение.

И така...Усмихнах се.

Напудрих си лицето.

Живея днес и сега!!!

Приемам живота,а миналото си 

оставям зад гърба.

Благодаря на съдбата моя

и на Розовите очила!