Подухна вятър над гората,
липи цъфтящи разлюля
и аромата на цветята
понесе бавно над града.
За тънки клонки ясен спомен
съзнанието връхлетя,
събуди се духът бездомен
на приключение с вкуса.
Макар и в прашен град затворен,
на скитник има той съдба -
прегърнал вятъра свободен,
че носи мирис на гора.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up