тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
Feb 1, 2008, 8:05 AM

Пробуждане 

  Poetry » Phylosophy
586 0 11
Тази нощ последна и в догарящ пламък
времето наивно молещо се беше свряло
в пътя земен и към ешафода кратък
и сякаш за последно, ярко разгоряло
на въгленчета, слели се със мрака,
със  перчещи се огнени и съскащи очи...
А пътят на живота бе трънлив, безкраен,
с пешките нищожни, с тъжните лъчи,
приказка зловеща беше, с продължение,
сън кошмарен, повторяем, винаги един...
Ще изгрее слънце и мъгла ще се разсее,
и ние ще отидем сред поляни, сред цветя
и ще превърнем тъжна самота във призрак...
А той в студения, враждебен свят си отлетя,
като фантом невидим, от зловеща приказка...
Аз сега ще се събудя, от мойта тъжна маска,
а как с  по детски чиста, истинска - бих искала...

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??